Как се сменя сайт, без да се загуби SEO

Ако сайтът ви носи запитвания, най-скъпият риск при редизайн не е новият дизайн да не ви хареса — това се поправя. Рискът е страниците, които години наред са водели хора при вас, тихо да спрат да го правят, и вие да го забележите чак когато телефонът вече звъни по-рядко.

На страницата за редизайн на уебсайт сме описали каква работа пази това: опис на съдържанието, карта на пренасочванията, запазена структура на адресите, проверка след пускането. Тук е другата половина — в какъв ред се прави всичко това, къде обикновено се къса, как се разбира отвън, че е минало зле, и какво да питате изпълнителя, преди да сте му дали сайта си.

Приемствеността е задача за началото, а не за последната седмица

Миграциите рядко се провалят от незнание. Провалят се от подредба в календара. Описът и пренасочванията изглеждат като техническа опашка за накрая, а всъщност определят най-ранното: коя страница остава, коя се слива с друга, какъв адрес получава новата. Без този списък в началото новият сайт се планира по спомен — а спомените са най-неверни точно за страниците, които работят тихо.

Оставена за накрая, същата работа се върши в най-лошия възможен момент: докато макетите се дообсъждат и докато някой мести хостинга. Тогава картата на пренасочванията се пише набързо — а набързо написаната карта е основната причина сайт да загуби наведнъж трупаното с години.

Редът, в който се случват нещата

Преди да съществува първата скица

1. Опис на всички публични адреси и какво носи всеки от тях. Без него всяко следващо решение е предположение.
2. Изваждане на достъпите на ваше име. Аналитиката и Search Console — безплатният инструмент на Google, който показва кои ваши страници са в индекса му и какви грешки вижда по тях. Ако профилите стоят у предишен изпълнител, това е първата задача по проекта и често най-бавната.
3. Кои страници остават, кои се сливат и кои отпадат. Сега това е евтино за решаване. След като страницата е нарисувана, написана и одобрена, вече не е.
4. Замразяване на адресната структура. Ако адресите ще се менят, това се решава тук и после не се пипа. Адрес, сменен в последната седмица, обикновено не влиза никъде.

Докато сайтът се строи

• Тестовият адрес стои затворен за търсачките през цялото производство.
• Картата на пренасочванията се попълва успоредно със строенето. Щом се реши какво става с една стара страница, редът се попълва веднага, а не в общ спринт накрая.
• Новите текстове и менюта сочат директно към новите адреси. Вътрешна връзка, написана към стар адрес, работи през пренасочване и остава така с години.

Какво трябва да е приключено преди деня на смяната

• Пълен архив на стария сайт — файлове и база данни — свален и проверен, че наистина се отваря.
• Пренасочванията заредени и минати ред по ред на тестовия адрес, а не подготвени в таблица за после.
• Сертификатът за защитена връзка активен и решено кой е основният вариант на домейна — със или без www.
• Кодът за аналитика поставен в новия сайт, а не добавен „като се уталожат нещата“.
• Уговорен делничен ден, в който и от ваша страна има кой да вдигне телефона.

Денят на смяната

1. Сваля се забраната за индексиране от новия сайт. Пропускането й е тихо и скъпо: сайтът работи безукоризнено и просто остава невидим за търсачките.
2. Проверява се, че старите адреси наистина водят към новите — по списък, започвайки от страниците, които носят най-много хора.
3. Подава се новата карта на сайта (sitemap — файлът, който изброява страниците ви за търсачките) в Search Console.
4. Сайтът се обхожда с инструмент за счупени връзки, за да излязат непредвидените адреси.

Къде точно се къса

Тестовият сайт — и двете грешки около него

Докато се строи, новият сайт живее на временен адрес и трябва да е скрит от търсачките — с настройка за неиндексиране или чрез robots.txt, файлът, с който казвате на търсачките кое да не обхождат. Грешките тук са две и са огледални. Първата: забраната липсва и в търсенето се появява недовършена версия, която се конкурира със същинския ви сайт. Втората е по-опасната — забраната остава след пускането. Сайтът работи безупречно, страниците се отварят нормално, отвън нищо не личи. Просто ги няма в индекса.

Вътрешните връзки, картата на сайта и каноничният адрес

Постоянното пренасочване (301 — сигналът, че страницата се е преместила завинаги) върши работа за чуждите връзки, върху които нямате контрол. Но ако собствените ви менюта и текстове продължават да сочат старите адреси, всяко кликване минава през допълнителна стъпка, понякога през верига от няколко подред. Същото важи за картата на сайта: ако тя още изброява стари адреси, вие сами подавате на търсачката страници, които вече не съществуват. Третото типично място е каноничният адрес (canonical — етикетът, който казва коя е официалната версия на страницата), в който след миграция понякога остава тестовият домейн.

Всичко, което не е страница

Мисленето за миграция обикновено спира при страниците. А собствен адрес имат и снимките, документите в PDF, които пращате на клиенти, и понякога цели раздели от по-стара версия на сайта. Прайслист в PDF, към който сочи чужда публикация, е точно толкова истински адрес, колкото и началната страница.

Измерването

Най-тихата грешка е сайтът да тръгне без работеща аналитика. Тогава нищо не се чупи видимо — просто няма как да разберете дали се е счупило. Ако новият сайт се мери в нов профил и няма с какво да се сравни, първите седмици минават в усещания.

Ранните признаци, че смяната е минала зле

Позиции никой не гарантира — те се движат и по причини извън изпълнителя и извън вас, дори когато всичко е свършено както трябва. Затова не гледайте общия трафик: той се мести от сезони, кампании и случайности. Гледайте конкретните неща, които имат конкретна причина.

• Адреси, които връщат грешка (404 — страницата не е намерена), в отчетите на Search Console. Единични са нормални. Растящ списък означава, че карта на пренасочванията или не е имало, или е непълна.
• Спад при отделна страница, а не в общата сума. Услугата, която е носела запитвания и е спряла, се вижда само ако гледате страница по страница.
• Страници, отчетени като открити, но неиндексирани. Търсачката ги е видяла и не ги е включила — често защото забраната от тестовия период още стои.
• Изчезнали снимки в резултатите от търсене. Адресите на изображенията са се сменили, без някой да помисли за тях.
• Обаждане „намерих ви, но линкът не работи“. Клиентът ви казва безплатно това, което иначе бихте открили доста по-късно.
• Форма, която не изпраща. Не е въпрос на търсене, но загубата е същата. Проверява се с истинско изпращане, не с поглед към формата.

Какво да питате изпълнителя, преди да подпишете

Тези въпроси не изискват технически познания от вас. Разликата между хората, които вършат тази работа, и останалите се чува в отговорите веднага.

• „Как ще разберете кои от сегашните ми страници носят посещения?“ Търсите отговор, който споменава данни и достъпи. „Ще прегледаме сайта“ означава по усет.
• „Ще получа ли списък със старите адреси и съответствията им към новите?“ В четим вид и оставащ при вас — по него после се проверява всичко.
• „Адресите ще се сменят ли и защо?“ Ако причината е „новата система работи така“, това е удобство на изпълнителя, платено от вас.
• „Кога ще е готова картата на пренасочванията спрямо деня на пускането?“ „Преди“ и „в деня“ описват два различни проекта.
• „Кой проверява сайта след пускането, докога и какво гледа?“ „Ако има проблем, обадете се“ прехвърля наблюдението на вас.
• „На чие име ще стоят домейнът, хостингът и профилите в Google?“ Питайте преди началото, не при следващата смяна на изпълнител.
• „Ако нещо се счупи в първите дни, как връщаме старата версия?“ Отговор без архив не е отговор.
• „Какво няма да правите по този проект?“ Изпълнител, който изброява границите си сам, е добър знак.

И една проверка, която не е въпрос: ако някой ви обещае, че позициите ви ще се запазят или ще се подобрят след смяната, това е обещание, което няма как да бъде изпълнено. Работата по приемствеността намалява риска. Не го премахва.

Ако сайтът вече е сменен и не сте спокойни

1. Проверете дали новият сайт изобщо е разрешен за индексиране. Най-евтината възможна причина, отстранява се с една настройка.
2. Извадете списък със старите адреси — от архива, от Search Console, от аналитиката — и минете ръчно най-важните. Достатъчно е да отворите адреса и да видите къде ви праща.
3. Подайте актуална карта на сайта и прегледайте отчета за грешки.
4. Не пипайте едновременно дизайна. Ако сменяте две неща наведнъж, няма да разберете кое от тях е било причината.

Ако обмисляте смяна, най-полезното нещо преди всичко останало е описът: кои адреси съществуват и кои от тях наистина работят. Той остава полезен и ако решите да отложите редизайна с година. Ако искате да го направим заедно, изпратете запитване. А ако сайтът вече е нов и въпросът е кой го наблюдава оттук нататък, това влиза в WordPress поддръжката.